свидѐтел <-ят, -и> N m, свидѐтелк|а <-ата, -и> N f
1. свидетел LAW (очевидец):
- свидетел
-
- компетенция на свидетел
-
- призовавам свидетел
-
- призоваване на/за свидетел
-
- свидетел на обвинението
-
- снемане самоличност на свидетел
-
- удостоверяващ свидетел
-
- призовавам нкг за свидетел
-
-
- случаен свидетел [o. наблюдател]
-
- свидетел(ка) m (f)
-
- удостоверяващ свидетел
-
- свидетел на обвинението
-
- призовавам свидетел
PONS OpenDict
Would you like to add a word, a phrase or a translation?
We'd love you to send us a new entry for PONS OpenDict. The submitted suggestions are reviewed by the PONS editorial team and incorporated into the results accordingly.